Да гледаш неща е толкова естествено, че рядко се замисляме над това. Частен случай е гледането на черно-бели обекти. В класическата фотографията черното и бялото създават своеобразен фон, декор, на който се случва снимката.Нека се вгледаме в този фон, защото именно нещата, които са толкова естествени, че ги подминаваме, заслужават извънредното ни внимание. Да започнем от тук:черното е елементарно сребро, а бялото – негова липса. Нека не забравяме това. Във фотографията непрекъснато се сблъскваме с такива противоположности – наличие и липса на едно и също нещо. Обектите нямат цветове, а само повърхности, които отразяват, поглъщат или пречупват светлинните лъчи по раз-личен начин. Бялото и черното се получават от смесването на основните цветове, различните повърхности просто отразяват или поглъщат светлината. Лъчите от своя страна достигат до определени клетки в очната ретина и ги
възбуждат. Представата за цветовете се ражда едва следтова в мозъчната кора. Или иначе казано, това, което виждаме, е модифицирано, ако не и създадено от мозъка. Естествено, в определени моменти на деня светът наистинагуби своята цветност. Когато е достатъчно тъмно, в ретината се възбуждат други рецептори, те реагират на осветеност и произвеждат сиво-черни образи. За да усложним нещата още повече, ще допълним, че в зрителния акт очитеизвършват постоянни микродвижения. Това води до възбуждането на нови рецептори и изграждането на нови „отпечатъци“ на реалността. И така можем да възприемем света или цветен (през деня), или монохромен (на тъмно). Интересно става, когатотези две модалности се смесят – денем виждаш черно-белиобекти. Сетете се само за стадата зебри – благодарение наоцветяването си те образуват огромна повърхност от черно-бели ленти, с която объркват хищниците. Именно таковаобъркване и тревога нахлуват при първия поглед върху черно-бялото изображение. Да отидем една крачка напред. Черното и бялото не остават неутрални едно спрямо друго, а си взаимодействат исе видоизменят взаимно. Пример за това е зрителната илюзия на Уайт. Когато е заобиколено от черно, сивото изглежда по-светло, а заобиколено от бяло – по-тъмно. (Повече информация може да намерите на адрес: http://en.wikipedia.org/wiki/White%27s_illusion – там има и илюстрация). Какво се случва след първоначалната перцепция на форми и цветове? Мозъкът извършва огромно усилие да придава смисъл на видяното и да създава цялостни, завършеникартини. Процесът се основава намоментния контекст, нои на миналия опит. При гледането на фотография безспорноза това осмисляне значение има и монохромността, освенсамите обекти, показани на снимката. Черното и бялото сами по себе си са натоварени със значения. Те изграждат противоположна двойка и по този начинконструират символен език. Нека споменем други подобнидвойки – червеното и зеленото на пътните светофари, червеното и черното в колодата карти, които можем да отъждествим с двойката черно-бяло. Черното символизира смъртта, отвъдния свят. Неслучайно траурните символи са черни, а отвъдният свят е представян потънал в мрак. Още повече черното символизира непознатото, скритото, и буди тревога. Бялото пък представя чистота, девственост и мир. Сетете се за сватбения костюм на булката, за бялото було например. И за противопоставянето на пиратското знаме и развятатабяла кърпа. Но контрастът не е абсолютен и черното и бялото всъщност са амбивалентни. Късметносят както бялата лястовица, така и черният Петър. Бялото пък свързваме сболници, бели кости и в крайна сметка със смърт. Въпросната амбивалентност е вплетена във фотографията. И така от тревогата на объркването през изненадата изниква смисъл, като при гледането на зрителни измами. Елементарното сребро и неговаталипса върху фотографскатахартия проговарят на символния език на черното и бялото, който белязва изображението.

"Изглед от Радиокулата в Берлин" | автор – МохолиНаги