През 1827 г. Нисифор Ниепс пристига в Лондон, носейки със себе си шест метални плаки, върху които е успял да запечата изображения единствено с помощта на светлината. Целта му е да представи експериментите си пред Кралското научно дружество с надеждата да получи подкрепа и патент за открития от него процес.Срещата така и не се състоява и Ниепс се връща във Франция, където продължава да работи по усъвършенстването на своите хелиографии до смъртта си през 1833 г. Четири от шестте плаки, донесени в Англия, са оцелели до днес. Една от тях, известна като „Първата фотография“, се намира в Центъра Хари Рансъм (http://www.hrc.utexas.edu) към Университета в Остин, Тексас, a останалите три са част от колекцията на Кралското фотографско дружество и се съхраняват в Националния медиен музей (http://www.nationalmediamuseum.org.uk) в Брадфорд, Англия. Резултатите от първите досега изследвания на трите плаки от Националния медиен музей бяха оповестени на конференцията „Ниепс в Англия“ през октомври миналата година. Направените проучвания са резултат от сътрудничеството между Института за консервация „Гети“ (http://www.getty.edu) в Лос Анджелис и Националния медиен музей. „Фотобюлетин“ разговаря за работата по проекта и новите открития, направени от учените, с д-р ДушанЩулик – ръководител на научно-изследователския екип от Института за консервация „Гети“.

Фотобюлетин: Д-р Щулик, благодарим за желанието и отзивчивостта да отговорите на въпросите на „Фoтобюлетин“. Дълбоко ценим предоставената ни възможност да научим повече за последните открития във връзка с изображенията на Ниепс.
За кратко въведение на читателите, бихте ли ни разказали как започна всичко и как се стигна до изследването на фотографиите в Брадфорд?
Д-р Душан Щулик: Всичко наистина започна с нашите научни изследвания на „Първата фотография“, която днес се намира в Центъра Хари Рансъм в Остин, Тексас. През 2002 г. получихме имейл от реставраторите в Центъра със запитване дали бихме могли да им помогнем с изследването на „Първата фотография“. Това силно ни заинтригува, тъй като тогава вече работехме върху друг наш проект, включва създаването на атлас на аналитичните белези на всички фотографски процеси, използвани от създаването на фотографията до днес. А „Първата фотография“ е най-ранното достигнало до нас фотографско изображение и използвания за
направата ù процес – хелиография, е един от първите фотографски процеси, създавани някога. И така, в подготовката за изследването на „Първата фотография“ започнахме да издирваме всякаква възможна информация, свързана с Ниепс и неговата работа. Това включваше и посещения на различни колекции, главно в Европа, където са запазени изображения, направени от Ниепс. Тогава имах възможността да посетя колекцията на Кралското фотографско дружество, която по това време се намираше в Бат, Англия. Когато отидох там, вече беше ясно, че колекцията ще бъде преместена в Брадфорд, в Националния медиен музей. Изображенията, които трябваше да видя, бяха опаковани и готови за транспортиране, но кураторите на музея бяха изключително любезни и все пак ми дадоха възможност да се запозная отблизо с трите плаки на Ниепс. Така че всичко беше в подготовка за анализа на „Първата фотография“, но в същото време, след като бях видял изображенията в Бат, започнах да си мисля колко чудесно би било, ако след изследването на „Първата фотография“ бихме могли да намерим общи белези между нея и другите изображения на Ниепс. По това време мислех предимно за изследване на металната основа, върху която са направени изображенията. Тъй като за основа на „Първата фотография“ е използван пютър(мека сплав, съставена основно от калай с малки примеси на мед и олово), исках да разбера дали същата сплав е използвана и за другите плаки. Нямах никаква представа какво друго бихме могли да изследваме. По време на първото ми посещение в Бат не носех със себе си микроскоп. Разполагах само с обикновена лупа, но все пак успях да забележа някои разлики между изображенията там и „Първата фотография“. Това беше много интригуващо, и след като колекцията на Кралското фотографско дружество беше преместена в Брадфорд, се свързах с хората там и започнах да полагам основите на бъдещото ни сътрудничество. Първоначално не споменах за Ниепс. Тъй като това е една от най-добрите колекции от ранна фотография в света, аз се интересувах от съвместна работа върху изследване на ранната фотография въобще. По-късно, след няколкогодишна интензивна работа и много нови открития, кураторите от музея сами стигнаха до идеята, че бихме могли да включим в изследванията си и изображенията на Ниепс.
Фотобюлетин: Защо чак сега, за първи път, се правят подобни изследвания на тези така важни за историята на фотографията изображения?
Д-р Душан Щулик: Има няколко причини. Навярно главната е, че в света няма много хора, които разполагат с нужното оборудване и възможности, за да кажат наистина нещо ново за тези изображения. Изглежда странно, но изследването на фотографии е обект на научен интерес сравнително отскоро и досега хората все още не са се възползвали в пълна степен от възможностите, които науката предлага за
това. Дори след като нашите изследвания показаха, че има огромно количество информация, която може да бъде получена при комбинирането на физико-химични анализи и историческо проучване, нещо, което наричаме „Техническа история на изкуството“.
Фотобюлетин: Какво се опитвахте да разберете, изследвайки фотографиите на Ниепс?
Д-р Душан Щулик: Когато анализирахме изображенията, искахме да разберем точно какви материали и процеси е използвал Ниепс, тъй като химическата и физическата структура на фотографиите може да ни каже много както за това от какво е направена една фотография, така и за техниката,
използвана от фотографа в „тъмната стая“. Тази информация е изключително важна и за хората, които се грижат за съхранението на фотографиите, защото без нея те не биха могли да знаят какви грижи са необходими, за да се запазят тези фотографии за в бъдеще.
Фотобюлетин: Какви са резултатите до този момент? Има ли нещо изненадващо за вас, като учен?
Д-р Душан Щулик: Анализът на металните плаки показа, че всичките четири изображения са направени върху пютър. Това не беше никак ясно преди да анализираме плаките, защото до този момент в литературата се срещаха различни материали. Така че никой не знаеше точно върху какъв материал са направени  изображенията. Някои автори споменаваха калай (само калай), други цинк, трети дори платина. Макар и в повечето източници да се говореше за пютър, ние не знаехме дали това наистина е така. Нашите изследвания показаха, че изображенията са направени върху пютър с високо съдържание на калай (93%). При анализа на органичните материали на „Първата фотография“ и две от изображенията в Брадфорд установихме, че за получаване на образа е използван битум (или асфалт). Битумът се втвърдява под действието на светлината и именно това свойство на материала е използвал Ниепс за своите хелиографии. Той нанасял върху металната плака тънък слой от битум, разтворен в лавандулово масло. След изсъхването на слоя експонирал с помощта на камера обскура (в случая с „Първата фотография“) или на слънце, поставяйки върху светлочувствителния слой гравюра, която искал да размножи. След много продължителна експонация битумът се втвърдявал в различна степен в различно осветените участъци. Проявяването на образа се състояло в разтваряне с подходящи разтворители на останалите неекспонирани участъци от битума. Това, което ни изненада при анализа на четвъртото изображение, „Лунна светлина“, беше, че не можахме да открием никакъв битум. Изглежда, че за получаване на образа в този случай е използвано единствено лавандулово масло, което също има свойството да се втвърдява под действието на светлината, при което се образува подобен на смола материал. Това означава, че процесът използван за „Лунна светлина“, не е хелиография. В литературата е описан процес, който много напомня на процеса, използван за направата на „Лунна светлина“. Този процес обаче е открит от Ниепс и Дагер по време на съвместната им работа през 1830 г., малко преди смъртта на Ниепс. Така че сега въпросите са дали процесът, използван за „Лунна светлина“ е същият, който описват Ниепс и Дагер, и ако това е така, как това изображение е попаднало в Англия? Било ли е в Англия през 1827 г.? Всичко това има нужда да се изследва допълнително и много внимателно от страна не само на учените, но и на историците на изкуството. Защото, ако погледнем в литературата, това изображение не се споменава никъде преди 1844 г. Така че ние просто не знаем. Ние предполагаме или всеки просто повтаря все същата информация, която се намира в ранната литература, но както вече многократно сме се убеждавали, това, което е написано в книгите, не винаги е вярно.
Фотобюлетин: Какви методи използвахте за Вашето изследване?
Д-р Душан Щулик: От самото начало беше ясно, че няма да можем да вземем проби от изображенията поради тяхната изключителна ценност. Затова използвахме всички недеструктивни и често дори безконтактни методи за анализ, с които разполагаме.   За определянето на елементите в състава на металните плаки използвахме рентгенофлуоресцентен анализ, а за органичните материали в изображението – инфрачервена спектроскопия. Изследвахме изображенията и при голямо увеличение с помощта на дигитален микроскоп с висока разделителна способност.
Фотобюлетин: Какво следва оттук нататък?
Д-р Душан Щулик: Имам чувството, че сме завършили около 90% от нашето проучване. Така че имаме още работа. Потвърждение на някои резултати, възпроизвеждане на някои от използваните материали. Ще работим и върху възпроизвеждането на самите фотографските процеси, за да научим повече за продължителността на експонацията във и извън камерата, както и за други детайли, отнасящи се до направата на тези изображения.
Фотобюлетин: Какви са трудностите при възпроизвеждането на процесите в днешни дни? Възможно ли е да се намерят всички материали, които е използвал Ниепс?
Д-р Душан Щулик: Намирането на същите материали винаги е проблем. Химикалите, с които разполагаме днес са много по-добре пречистени, което би могло да промени начина, по който те взаимодействат с ултравиолетовите лъчи или с останалите материали и да доведе до получаването на различни резултати.
Когато изследвахме „Първата фотография“ обаче имахме щастието да се сдобием с битум от музея на Нисифор Ниепс във Франция. Това е същият битум, който е използвал Ниепс. И макар че не можехме да използваме това малко и много ценно парченце за възпроизвеждането на целия процес, успяхме да изследваме неговия химичен състав и свойства и да ги сравним с материалите, които имахме в лабораторията, получени също от естествени източници, а това е много важно.
Фотобюлетин: Как мислите, щеше ли историята на фотографията да изглежда различно днес, ако през 1827 г. Ниепс беше успял да представи своята работа пред Кралското научно дружество?
Д-р Душан Щулик: Сигурен съм, че щеше да има повече хора през този период, които да се занимават с търсене на начини за получаване на фотографски изображения. Но в същото време от 1829 г. до смъртта си през 1833 г. Ниепс работи в много тясно сътрудничество с Дагер. И ако помислите и проследите прехода от процеса на Ниепс към дагеротипията, ще видите, че има много близка връзка. Например Ниепс е този, който замества плочите от пютър с посребрени медни плаки, заради по-добрата отразяваща повърхност на среброто. Също така Ниепс започва да излага посребрените пластини на действието на йодни пари, тъй като чрез хелиографията е можел да получи единствено негативно изображение, което не му е харесвало. Така че той започнал да мисли как да получи позитив. И разработил метод, при който разтварял битума от неекспонираните участъци, за да се открие намиращото се отдолу сребро. След това излагал плаката на действието на йодни пари – така върху непокритите с битум участъци се образувал сребърен йодид, който е светлочувствителен. Излагайки плаката на слънце, превръщал сребърния йодид в колоидно сребро, както при нормалната фотография. След това разтварял остатъка от битума в силен разтворител и получавал позитив. Този процес е описан от Ниепс и от Дагер. Единственият проблем бил продължителността на експонацията. В литературата има сведения,че за хелиографията е била нужна около 8-часова експонация, но това се основава единствено на предположения и догадки.
Фотобюлетин: Мислите ли, че процесите на Ниепс биха могли да се възродят и да намерят място като изразно средство в творчеството на съвременните творци, работещи с фотографската медия?
Д-р Душан Щулик: Не съм виждал някой да се опитва да създава изкуство, използвайки тези процеси. Но това е възможно и би било чудесно, ако някой би опитал. Единственият проблем е, че все още знаем твърде малко.