Запознанството ни с Ники Табаков се случи в контекста на дейността му като музикант (както той разгорещено сесамоопределя). Напоследък обаче прави впечатление, че Ники завладява не само слуха на слушателя, но и естетиката надизайнера, зрението на фотографа и душата на ценителя. Как един музикант се отдаде на „светлината“ ще може да прочетете в проведеното в следващите редове от „Фотобюлетин“ интервю.

Фотобюлетин: Ники, сподели с нас малко биографични данни за себе си?
Николай Табаков: Роден съм на 24.12 1970 г. в град Дупница. Завършил съм техникум по механотехника и Полувисш институт за учители по рисуване и трудово обучение.
Фотобюлетин: Какво ти даде детството и обичаш ли да се връщаш към детските дни?
Николай Табаков: Имах безгрижно детство в края на социализма.Много ходене по планини и гори и измисляне на всевъзможни забавления, което продължава и досега. Дори имам сайт за Седемте рилски езера (www.7rilalakes.bg). Въобще, май съм 40-годишно дете.
Фотобюлетин: Какво е да си творец според теб?
Николай Табаков: Е, това е най-сложният въпрос! Аз за себе си не мога да кажа, че съм някакъв творец, и затова според мен ние, хората, само събираме или разделяме, наслагваме или отнемаме, като някои го правят много добре, а други не чак толкова. Мисля, че лампите, които правя, са страхотни и много вдъхновяващи , но не са онова, „голямото и дълбоко“ изкуство, което може да разтърсва и да карахората да се замислят.
Фотобюлетин: Откъде черпиш вдъхновение?
Николай Табаков: Не знам точно откъде. Като седна да правя лампа,просто започвам и не знам нито как ще се развие, нито накъде ще тръгне, нито какво точно ще стане. Никога не правя чертежи или пък скици, освен в случаите, когато правя нещо по поръчка или по идея на друг човек, все пак трябва да обсъдим как принципно ще изглежда.
Фотобюлетин: Как достигна до идеята за лампи, защо точно лампи?
Николай Табаков: Преди 3–4 години работих в „Дар за горене“ и там правехме свещи. Фирмата правеше внос и на марокански.

предмети, та когато сглобявахме мароканските кожени лампи (те са популярни и са нещо като народен занаят) си казах, че и аз мога да направя подобно нещо, и наистина успях! Първата лампа беше от плат – кенар, ръчно правен от баба ми за чеиз, и вплетени царевични шумки. Светешестрахотно и много се вдъхнових, но по това време още не можех да правя металните рамки и се отказах от този тип лампи. След това започнах даправя дървени, вече с ръчно правена хартия, а след година добих смелости пробвах да направя и метална рамка, която стана супер. Три месеца следтова, стигнах до идеята с какво да запълня рамките и се получиха сегашните лампи. Това е.

Фотобюлетин: Какво е светлината за теб?
Николай Табаков: Светлината е онова, което прави лампите ми. Използвам я, радвам ù се, опитвам се да я манипулирам, опитвам се да я оставя тя да ме манипулира. В последните лампи се забавлявам със светлината, която прозира през отворите отгоре на тавана и под лампата. Получават се наистина страхотни ефекти – допълнения към лампата.
Фотобюлетин: Оценява ли се ръчният труд в България?
Николай Табаков: Моето лично мнение е, че в по-големите градове се харесва и доста се купуват ръчно изработени неща, за разлика от малките градове, където се купува предимно китайска или индонезийска „конфекция“. Аз често правя Ателиета (уъркшопи), където хората имат възможност с моя помощ сами да си направят лампа, и желаещите са доста. Често лампите, които се правят по време на Ателиетата, ги правят с цел да ги подаряват, което е страхотен жест според мен. А и сам с ръцете си да направиш лампа, е невероятно удоволствие и релаксиране, по думите на участниците.
Фотобюлетин: Знаем, че се занимаваш да учиш деца да свирят на тарамбука. Как се случи, зарежда ли те това?
Николай Табаков: Наистина, един ден в седмицата се занимавам с децата от SOS –детско селище Дрен, като ги обучавам да свирят на тарамбука. Това не е обучение в „обучителния“ смисъл на думата, а по-скоро терапия за тях. Събираме се и се опитвам да ги накарам да се учат да свирят, при товазаедно, без да си пречат, като целта е да се забавляват и да правят нещо целенасочено и в група. Вече имахме и участие по покана на една немскадетска градина в The MАLL в София, от което децата бяха много горди идоволни, а и аз също.
Фотобюлетин: Какво те задържа в България? Мислил ли си да живееш другаде?
Николай Табаков: Всичко ме задържа в България, тук са семейството ми, музиката ми е тук, лампите са тук, планината ми е тук, хората, които обичам, са тук! Сигурно за мнозина този отговор е лековат или пък глуповат, но на мен в България ми харесва и, не, никога не съм искал да живея някъде другаде.