Брой 1 / 2010 съдържание
Уважаеми читатели,
Представяме на вашето внимание „Фотобюлетин“ – периодика за фотография и други визуални изкуства, чиято цел е да бъде по-различното визуално и мисловно четиво, достъпно, динамично, увлекателно, извор на информираност и вдъхновение.
С настоящия първи брой се надяваме да оправдаем Вашето доверие, да извоюваме вниманието, в което бихте ни удостоили и да поставим началото на една благородна тримесечна кауза, която да бъде полезна и занимателна за вас – нашата аудитория. Желаем Ви приятни минути с „Фотобюлетин“!
В.А.З.А.
———————————————————————————————————————
Съдържание | Автори
Раждането на фотографията | Катерина Гаджева
Архивът Гибсън 1912-1913 | В.А.З.А.
Кулата на Айфел | В.А.З.А.
Международни фотографски срещи Пловдив 2009 | В.А.З.А.
Фотографските риалита | Георги Лозанов
Ървинг Пен част – I – In memoriam | В.А.З.А.
Завръщането на Olympus PEN | Ваня Абаджиева-Бучел
Пародинал | Антон Каро
„Сенки, разтворени в белия въздух“ | интервю, В.А.З.А.
Комикс | Николай Димитров
Кулата на Айфел
Няма как, когато празнуваме рождения ден на Фотографията, да не отдадем почит на „Градът на Светлината” – Париж. Поводите, обстоятелствата и аналогиите по между им са толкова много, че се чувстваме длъжни да посетим с първия брой именно тази европейска столица.
По време когато вниманието на света е приковано от фундаментални научни открития и началото на Индустриалната ера е вече факт, изкуството също бива повлияно и се променя драстично. Тъй като в голяма част от своята история, то е било инструмент за увековечаване на духовни ценности, исторически събития и етапи в развитието на човешката цивилизация, архитектурата като част от същия този инструмент е призована за отбелязване на появяващите се новости.
Именно в тези години на бързи промени е построен един от символите на Париж – Айфеловата кула. Снимка: Haner Pamukcu
Създадена от Александър Густав Айфел през 1889г., 50 години след появата на фотографията, Айфеловата Кула се превръща в най-забележителното техническо съоръжение на 19-и век. Издигната на Марсово Поле за по-малко от 2 години, за да овенчае световното изложение по повод 100 годишнината на Френската революция, Айфеловата кула се оказва най-обсъжданата тема в Париж. Докато тече работата по строежа жителите и гостите на града са възмутени от „грозната и мършава” желязна постройка. Подават се жалби към ръководителя на проекта. Видни интелектуалци организират публични дебати против кулата и цял Париж кипи от вълнение. В момент когато всички виждат „отвратителния скелет”, един художник на име Жорж Сьора рисува първата картина на Айфеловата Кула. Негативите започват да утихват с началото на Световното изложение, когато кулата е официално открита и великолепието и е всеобщо признато.
Нечуваните дотогава 320метра височина правят кулата най-високото съоръжение в света. Този рекорд е запазен до 1923г. когато е построена Крайслер Билдинг в Ню Йорк. Изцяло металната и конструкция се състои от 18 000 части и 2 500 000 нита. До върха и се стига по 1792 стъпала, символизиращи годината на обявяването на Първата Френската Република. Претърпяла редица промени и събития днес Айфеловата кула е сред най-известните, най-посещавани и най- фотографирани архитектурни забележителности в света.
В.А.З.А.
Архивът Гибсън 1912-1913
Когато говорим за културните събития през 2009г., е редно да споменем за “Архивът Гибсън 1912 – 1913. Завръщане в България 2009”, който ни беше представен от известния български фотограф Иво Хаджимишев в Етнографския Музей в София през месец май. Мащабният проект се оказа не само една от най-сериозните фотографски изложби за последните няколко години в страната, но и изключително ценен исторически документ. Архивът Гибсън заслужено е кръстен на дарителите си сем. Нели и Роберт Гибсън, които откупуват и предоставят на България цяла колекция от фотографски изображения засенети в периода 1912-1913г. в пределите на Тракия, Македония и Родопите – местности, в които има българска общност.
Допълнителна харизма на целия проект придава мистерията, която се върти около намирането на информация за всеки един кадър. Откъслечните данни, които носи със себе си колекцията, не са достатъчно ясни и пълни, и за това Хаджимишев се заема да търси исторически данни за събитията случили се в този период, които се доближават до тези на фотографиите. Почти случайно се добира до книгата на Богдан Филов „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912-1916″ с помощта на която, успява да сравни наличната информация за местонахожденията и датите описани по 17-те кутии с негативи. Книгата се оказва незаменим помощник в описването и изясняването на историческата достоверност на предположенията, но така и не успява да помогне за цялостно и категорично утвърждаване на данните.
Изображенията представят местности, събития и групови портрети на български семейства от Македония, Родопите и Тракия. Заснети строго документално, в духа на Фотографията от този период в кадрите прави впечатление майсторското боравене с фотографския процес и блестящите, стабилни композиции, което само по себе си е доказателство, че фотографиите са дело на професионален фотограф. По думи на самият Богдан Филов в написаната от него книга, той също е взел участие във фотографирането на пътуванията. Не се знае обаче, дали целият архив е дело на един човек, но от мащабите на видяното, сме склонни да вярваме, в обратното. … Най-важното и радостно в случая е, че България се сдоби с едно съкровище, с висока културна стойност, което ще остане в границите на родината и няма да бъде забравено в някой килер или хранилище. По молба на дарителите архивът трябва да бъде публично достояние, което е още един повод да им благодарим за невероятния и скъп подарък към България!
В.А.З.А.
